БАЙДЪН И ЗЕЛЕНСКИ ПРОВОКИРАХА ПУТИН
Алън Дж. КУПЕРМАН*
Какъвто и кротичък контракт да се реализира в този момент, за Киев той ще е по-лош от споразуменията в Минск. Споразумения, които Зеленски неуместно изостави заради политическите си упоритости и наивното очакване за безкрайна поддръжка от Съединени американски щати
Рядко съм склонен с президента Тръмп, само че последните му спорни изказвания за Украйна са правилни. Те наподобяват неуместни, тъй като повече от десетилетие западната аудитория е била хранена с непрекъсната диета от дезинформация за Украйна. Време е да изясним три основни точки, които демонстрират за какво украинците и някогашният президент Джо Байдън, а освен съветският президент Владимир Путин, носят забележителна отговорност за експлоадирането и продължаването на войната в Украйна.
Първо, както неотдавна бе документирано със съществени правосъдни доказателства и доказано даже от киевски съд, украински десни бойци започнаха насилието през 2014 година, което предизвика нахлуването на Русия в югоизточната част на страната, в това число в Крим. Тогава Украйна имаше проруски президент - Виктор Янукович, който победи в свободни и почтени избори през 2010 година със мощната поддръжка на етническите руснаци в югоизточните райони.
През 2013 година той реши да продължи икономическото съдействие с Русия, а не с Европа, както бе планувано по-рано. Прозападните деятели дадоха отговор с мирна окупация на столичния площад Майдан и държавните служби, до момента в който президентът не предложи обилни отстъпки през февруари 2014 година, след което те се отдръпнаха.
Тогава обаче десни екстремисти откриха пукотевица по украинската полиция и останалите протестиращи. Полицията отвърна на огъня против екстремистите, които по-късно лъжливо твърдяха, че полицията убивала невъоръжени протестиращи. Възмутени от изглеждащото на пръв взор държавно кръвопролитие, украинците пристигнаха в столицата и смъкнаха президента, който избяга в Русия.
Путин отговори, като разположи войски в Крим и оръжия в югоизточния район на Донбас от името на етническите руснаци, които смятаха, че техният президент е свален недемократично. Въпреки че тази предистория не оправдава съветската инвазия, тя демонстрира, че нашествието надали е била „ непровокирана “.
Второ, президентът на Украйна Володимир Зеленски разпали войната, като наруши мирните съглашения с Русия и изиска военна помощ и участие в НАТО. Споразуменията, известни като Минск 1 и 2, бяха контрактувани при неговия предходник Петро Порошенко през 2014 година и 2015 година
Украйна трябваше да подсигурява лимитирана политическа автономност на Донбас до края на 2015 година Според Путин това щеше да е задоволително, с цел да попречи на Украйна да се причисли към НАТО или да стане военна база на пакта. За страдание, Украйна седем години отхвърляше да извърши този ангажимент.
През 2019 година Зеленски даже организира акция с обещанието най-сетне да извърши споразуменията, с цел да предотврати по-нататъшна война. Но откакто завоюва изборите, той се отхвърли от обещанието. Очевидно той бе по-малко угрижен за риска от война, в сравнение с да наподобява слаб по отношение на Русия.
Зеленски усили вноса на оръжия от страните от НАТО, което бе последната капка за Путин. Затова на 21 февруари 2022 година Русия призна независимостта на Донбас, разположи там войски за „ запазване на мира “ и изиска от Зеленски да се откаже от западната военна помощ и участие в НАТО.
Когато Зеленски още веднъж отхвърли, на 24 февруари Путин разшири военната си атака. Умишлено или не, в действителност Зеленски предизвика съветската експанзия, въпреки че това не извинява последвалите военни закононарушения на Москва.
Трето, Джо Байдън също има решителен принос за ескалацията на войната. В края на 2021 година, когато Путин разположи военни сили на границата с Украйна и изиска осъществяване на Минските съглашения, едно нещо бе явно: в случай че Зеленски не отстъпи, Русия ще нахлуе, с цел да образува най-малко сухопътен кулоар сред Донбас и Крим.
Като се има поради, че Украйна бе екзистенциално подвластна от американската военна помощ, в случай че Байдън бе изискал от Зеленски да извърши настояването на Путин, това щеше да се случи. За страдание, Байдън остави решението на Зеленски и даде обещание: в случай че Русия нахлуе, Съединени американски щати ще отговорят „ бързо и уверено “. Това бе прочетено от Зеленски като „ зелена светлина “ за опълчване на Путин.
Ако тогава президент бе Тръмп, той евентуално нямаше да даде подобен празен чек на Зеленски и той нямаше да има различен избор, с изключение на да извърши споразуменията от Минск, с цел да предотврати войната. Дори в случай че Зеленски бе предизвикал съветско навлизане, Тръмп щеше да му откаже правото на несъгласие върху мирните договаряния. Но Байдън неразумно даде това право на Киев, като съобщи: „ Няма нищо за Украйна без Украйна “.
Обещанието на Байдън трагично насърчи Украйна да продължи войната в очакване на решителна военна помощ от Съединени американски щати. Но президентът на Съединени американски щати отхвърли да я даде заради боязън от нуклеарна ескалация. Така Джо Байдън разсъни подправени очаквания в Украйна, подкрепяйки война, в която починаха стотици хиляди единствено в последните две години. При това фронтовите линии в Украйна се изместиха с по-малко от 1 %.
Основните контури на договорката за преустановяване на боевете са явни. Русия ще продължи да окупира Крим и други елементи на югоизток, до момента в който останалата част от Украйна няма да се причисли към НАТО, само че ще получи гаранции за сигурност от някои западни страни. Тъжното е, че подобен проект можеше да бъде реализиран минимум преди две години, в случай че президентът Байдън бе сложил на Зеленски едно изискване: военната помощ ще зависи от договарянията за преустановяване на огъня.
Още по-трагично е, че какъвто и кротичък контракт да се реализира, за Украйна той ще е по-лош от споразуменията в Минск. Споразумения, които Зеленски неуместно изостави заради политическите си упоритости и наивното очакване на безкрайна поддръжка от Съединени американски щати.
Договорът Минск 2 бе подписан през 2015 година, само че не донесе мир на Украйна. Подписите са на президента на Беларус Александър Лукашенко, президента на Русия Владимир Путин, канцлера на Германия Ангела Меркел, президента на Франция Франсоа Оланд, президента на Украйна Петро Порошенко. През 2022 година към този момент някогашният немски канцлер Ангела Меркел направи саморазобличително самопризнание пред вестник „ Ди Цайт “: „ Минските споразумения сред Русия и Украйна бяха заледяване на спора, а не решение. Те дадоха скъпо време на Украйна да укрепне и стане по-силна военно “
* Професор в Тексаския университет в Остин, води курс по военна тактика и ръководство на конфликти
Какъвто и кротичък контракт да се реализира в този момент, за Киев той ще е по-лош от споразуменията в Минск. Споразумения, които Зеленски неуместно изостави заради политическите си упоритости и наивното очакване за безкрайна поддръжка от Съединени американски щати
Рядко съм склонен с президента Тръмп, само че последните му спорни изказвания за Украйна са правилни. Те наподобяват неуместни, тъй като повече от десетилетие западната аудитория е била хранена с непрекъсната диета от дезинформация за Украйна. Време е да изясним три основни точки, които демонстрират за какво украинците и някогашният президент Джо Байдън, а освен съветският президент Владимир Путин, носят забележителна отговорност за експлоадирането и продължаването на войната в Украйна.
Първо, както неотдавна бе документирано със съществени правосъдни доказателства и доказано даже от киевски съд, украински десни бойци започнаха насилието през 2014 година, което предизвика нахлуването на Русия в югоизточната част на страната, в това число в Крим. Тогава Украйна имаше проруски президент - Виктор Янукович, който победи в свободни и почтени избори през 2010 година със мощната поддръжка на етническите руснаци в югоизточните райони.
През 2013 година той реши да продължи икономическото съдействие с Русия, а не с Европа, както бе планувано по-рано. Прозападните деятели дадоха отговор с мирна окупация на столичния площад Майдан и държавните служби, до момента в който президентът не предложи обилни отстъпки през февруари 2014 година, след което те се отдръпнаха.
Тогава обаче десни екстремисти откриха пукотевица по украинската полиция и останалите протестиращи. Полицията отвърна на огъня против екстремистите, които по-късно лъжливо твърдяха, че полицията убивала невъоръжени протестиращи. Възмутени от изглеждащото на пръв взор държавно кръвопролитие, украинците пристигнаха в столицата и смъкнаха президента, който избяга в Русия.
Путин отговори, като разположи войски в Крим и оръжия в югоизточния район на Донбас от името на етническите руснаци, които смятаха, че техният президент е свален недемократично. Въпреки че тази предистория не оправдава съветската инвазия, тя демонстрира, че нашествието надали е била „ непровокирана “.
Второ, президентът на Украйна Володимир Зеленски разпали войната, като наруши мирните съглашения с Русия и изиска военна помощ и участие в НАТО. Споразуменията, известни като Минск 1 и 2, бяха контрактувани при неговия предходник Петро Порошенко през 2014 година и 2015 година
Украйна трябваше да подсигурява лимитирана политическа автономност на Донбас до края на 2015 година Според Путин това щеше да е задоволително, с цел да попречи на Украйна да се причисли към НАТО или да стане военна база на пакта. За страдание, Украйна седем години отхвърляше да извърши този ангажимент.
През 2019 година Зеленски даже организира акция с обещанието най-сетне да извърши споразуменията, с цел да предотврати по-нататъшна война. Но откакто завоюва изборите, той се отхвърли от обещанието. Очевидно той бе по-малко угрижен за риска от война, в сравнение с да наподобява слаб по отношение на Русия.
Зеленски усили вноса на оръжия от страните от НАТО, което бе последната капка за Путин. Затова на 21 февруари 2022 година Русия призна независимостта на Донбас, разположи там войски за „ запазване на мира “ и изиска от Зеленски да се откаже от западната военна помощ и участие в НАТО.
Когато Зеленски още веднъж отхвърли, на 24 февруари Путин разшири военната си атака. Умишлено или не, в действителност Зеленски предизвика съветската експанзия, въпреки че това не извинява последвалите военни закононарушения на Москва.
Трето, Джо Байдън също има решителен принос за ескалацията на войната. В края на 2021 година, когато Путин разположи военни сили на границата с Украйна и изиска осъществяване на Минските съглашения, едно нещо бе явно: в случай че Зеленски не отстъпи, Русия ще нахлуе, с цел да образува най-малко сухопътен кулоар сред Донбас и Крим.
Като се има поради, че Украйна бе екзистенциално подвластна от американската военна помощ, в случай че Байдън бе изискал от Зеленски да извърши настояването на Путин, това щеше да се случи. За страдание, Байдън остави решението на Зеленски и даде обещание: в случай че Русия нахлуе, Съединени американски щати ще отговорят „ бързо и уверено “. Това бе прочетено от Зеленски като „ зелена светлина “ за опълчване на Путин.
Ако тогава президент бе Тръмп, той евентуално нямаше да даде подобен празен чек на Зеленски и той нямаше да има различен избор, с изключение на да извърши споразуменията от Минск, с цел да предотврати войната. Дори в случай че Зеленски бе предизвикал съветско навлизане, Тръмп щеше да му откаже правото на несъгласие върху мирните договаряния. Но Байдън неразумно даде това право на Киев, като съобщи: „ Няма нищо за Украйна без Украйна “.
Обещанието на Байдън трагично насърчи Украйна да продължи войната в очакване на решителна военна помощ от Съединени американски щати. Но президентът на Съединени американски щати отхвърли да я даде заради боязън от нуклеарна ескалация. Така Джо Байдън разсъни подправени очаквания в Украйна, подкрепяйки война, в която починаха стотици хиляди единствено в последните две години. При това фронтовите линии в Украйна се изместиха с по-малко от 1 %.
Основните контури на договорката за преустановяване на боевете са явни. Русия ще продължи да окупира Крим и други елементи на югоизток, до момента в който останалата част от Украйна няма да се причисли към НАТО, само че ще получи гаранции за сигурност от някои западни страни. Тъжното е, че подобен проект можеше да бъде реализиран минимум преди две години, в случай че президентът Байдън бе сложил на Зеленски едно изискване: военната помощ ще зависи от договарянията за преустановяване на огъня.
Още по-трагично е, че какъвто и кротичък контракт да се реализира, за Украйна той ще е по-лош от споразуменията в Минск. Споразумения, които Зеленски неуместно изостави заради политическите си упоритости и наивното очакване на безкрайна поддръжка от Съединени американски щати.
Договорът Минск 2 бе подписан през 2015 година, само че не донесе мир на Украйна. Подписите са на президента на Беларус Александър Лукашенко, президента на Русия Владимир Путин, канцлера на Германия Ангела Меркел, президента на Франция Франсоа Оланд, президента на Украйна Петро Порошенко. През 2022 година към този момент някогашният немски канцлер Ангела Меркел направи саморазобличително самопризнание пред вестник „ Ди Цайт “: „ Минските споразумения сред Русия и Украйна бяха заледяване на спора, а не решение. Те дадоха скъпо време на Украйна да укрепне и стане по-силна военно “
* Професор в Тексаския университет в Остин, води курс по военна тактика и ръководство на конфликти
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ